сряда, 7 март 2012 г.

малко имена на Италиански мафиоти

Томазо Бушета  е член на сицилианската мафия, който през 80-те години на ХХ век сътрудничи на италианските съдебни власти в борбата им срещу Коза Ностра.
Въпреки, че Бушета не е първият „pentito“ (в превод - „информатор“) в италианската програма за защита на свидетели, неговите показания се смятат за първия значим пробив в „Омерта“ - мафиозки код на честа. Много мафиози след него също последват неговия пример и сътрудничат на властите.

Салаваторе Риина е член на сицилианската мафия, познат като най-влиятелния главатар на организираната престъпност в Италия през 80-те години на 20 век.
Наричан с прозвищата Чудовището (заради вродената му жестокост) и Набития (на италиански - La Belva, наричан така заради ниския му ръст), е арестуван през 1993 година, като е осъден на доживотен затвор, за множество престъпления, включително за организирането на убийствата на двамата най-известни борци срещу мафията в Италия - прокурорите Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Джовани Фалконе е италиански прокурор, известен борец срещу мафията в Сицилия. След дълга и забележителна кариера той е убит през 1992 г. от сицилианската мафия, заедно с жена си и трима от своите телохранители, на магистралата край град Капачи.
Неговият живот е подобен на този на най-близкия му приятел Паоло Борселино. И двамата прекарват детските си години в бедни предградия на Палермо. И въпреки, че повечето техни връстници израстват като мафиоти, двамата остават от другата страна на барикадата, като прокурори. За съжаление и двамата биват убити от мощни бомби в колите си в разстояние от няколко месеца. Като признание за своите неуморни усилия и саможертва в разследванията си, те са наградени от италианското правителство през 1992 г. Те също са обявени за героите на последните 60 г. от списание Тайм на 13 ноември 2006 г.

Алкатраз – за Ал!

Опитва се да бъде „по-друг” и на това злокобно място. Но го лишават от всякакви привилегии и го карат редовно да мете коридорите. Недосегаемият лидер усеща какво значи да си нищожество и да ти се присмиват. Паметта му започва да изневерява. Появяват се пораженията от късен стадии на сифилис. Здравете му си отива. Парализира се частично.
Освобождават го предсрочно. Гангстерът Капоне се представя пред Божия съд на 25януари 1947 г. Неизвестно е дали при последната си изповед се е покаял за катастрофалните поражения, нанесени на обществото с неговия пример и гангстерска практика, която има своите продължители и днес по цял свят. Трудно може да се осъзнае ролята на тези масови убийци на хора, и особено на морала у хората, които развращават човечеството и водят към гибел.


Най-лошият кмет на Чикаго по времето на Капоне

Най-лошият кмет в историята на САЩ е кметът на Чикаго по времето на Ал Капоне. Той „преследвал” престъпленията, но избирателно. Това разчиствало пътя на „неговите” пред „чуждите”, които страдали и от конкурентите си – бандити и от показните акции на властта, която трябвало да показва с нещо, че се „бори” с лошото.Едва ли може да бъде другояче там,където управниците се дирижират от мафиоти. Показателен е случаят на 14 януари1929 г., денят на Свети Валентин, когато Капоне си разчиства сметките с мощната чикагска банда на Джордж Милър /Багс Моран/.
В този ден „водещият” убиец на Ал се обажда на Моран, че е откраднал камион с контрабандно уйски и оня му казал да го докара в„склада”. Когато гангстерите на Моран се събрали за да приемат плячката камионът пристигнал, но от него изскочили килърите с автомати, двама в полицейска униформа, заповядали на хората на Моран да застанат до стената и ги разстреляли. Един бил докаран все още жив в болницата. „В мен никой не е стрелял” – били последните му думи. Но Моран остава жив. Имало трафик и закъснял...
Капоне изкарвал по 60 милиона годишно, което в онова вребе било океан от пари. Но и харчил много. Само хазартните му изцепки на конни състезания стрували милион. Къщите му в Чикаго и Флорида се охранявали по-добре от Белия дом. Имал секретни входове и изходи в няколко чикагски хотела. Отначало в скромния „Метропол”, после в луксозния „Лексингтон” държал винаги по 50 стаи, наети за неговата охрана и приближени. Капоне бил женен от младини,но жена му била постоянно в почетна изолация. Той ползувал услугите на цели баталиони проститутки и си избирал все нови и нови красавици от публичните домове, които „стопанисвал”.

Бронирания кадилак на Ал Капоне




Ал Капоне се вози на брониран кадилак из Чикаго,тежък 3.5 тона. Скоро убийците му се оказват по-тренирани и точни и ликвидират армията телохранители на бившия благодетел Френк Айело, заедно с боса.Остатъците от Империята, обаче, поръчват на прочутия килър Джузепе Джанта,наречен по традиционната бандитско-полицейска шикозна практика „Скачащата жаба”,убийството на Капоне.
Но хитрецът Ал им разказва играта. На една от поредните гангстерски веселби, пред очите на всички, пребива от бой, слез взаимна уговорка разбира се, своя най-верен помощник Френк Рио. „Скачащата жаба” се хваща на въдицата и включва в плана си очакваното отмъщение от страна на онеправдания. Рио дълго се пазари, а след това отива право при шефа си и му изпява целия план. Капоне поканва на разкошен пир своите зложелатели и своите хора.Вдига тост „Дълги години на тебе Джузепе и приятелите ти и успех във вашата работа”! С хитра усмивка онези му отвръщат на тоста. След малко, обаче, Ал Капоне отново вдига чаша и... я плисва в лицата на „Скачащата жаба” и неговите двама помощник-убийци. Хората му ги хващат, връзват, Ал взима една бейзболна бита и с нея собственоръчно пребива и тримата.

Имението на Ал Капоне се продава

Имение, което е било собственост на известния чикагски гангстер от началото на миналия век Ал Капоне в щата Уисконсин ще бъде обявено за продажба на търг в началото на октомври, предаде АП.
Къщата разполага и с постройки за прислугата, две наблюдателни кули, бар, ресторант и 165 хектара земя близо до Къдъри, което е на 225 км североизточно от Минеаполис. Началната тръжна цена на имота ще бъде 2,6 млн. долара, а към него вече са проявили интерес няколко сериозни купувачи.
То е предложено за продан от банката кредитор на собственика, който го е купил още през 50-те години. Ал Капоне го е притежавал във времето на сухия режим и както се говори, там са били докарвани със самолети от Канада пратки с уиски, което после товарели на камиони за Чикаго.
Доскоро имението е било една от най- посещаваните в региона туристически атракции.
Алфонцо Габриел Капоне, както е истинското име на гангстера е познат най- вече като "Белязаният" и "Снорки" Той е гангстер с неаполитански произход, роден в Ню Йорк- на 17 януари 1899г. Започва кариерата си в Бруклин, след което се мести в Чикаго, където се превръща в глава на Американската мафия.

Ал Капоне една легенда

Ал Капоне 17.01.1899 - 25.01.1947



Алфонс Капоне е роден на 17 Януари 1899 год. в Нюйоркския квартал Бруклин. Той е бил първият роден в САЩ и иначе четвъртият от общо седем сина и две дъщери на семейство италиански емигранти.
За да се интегрират по-лесно в обществото, Капоне приемат американско-звучащи имена. Така Винченцо, Рафаело и Салваторе станали Джеймс, Ралф и Франк. Алфонс започва да се нарича Ал – името с което остава в историята. Те обаче не престанават да използват истинските си имена помежду си.
Семейството и отношенията в него, както проличава , трудно могат да бъдат причина за създаването на един безмилостен гангстер: бащата Габриеле Капоне е грамотен и има професия(бръснар), което в комбиция било рядко срещано сред множеството италиански емигранти към Новия свят по това време. Още през 1906 год. вече има американско гражданство.Описват го като отговорен и добър баща. По отношение на дисциплината винаги предпочита думите пред шамарите. В рода му и в този на съпругата му - Тереза няма хора със социални или психични отклонения. Може да се каже ,че Капоне били едно изключително сплотено, спазващо закона семейство.
Желанието и трудолюбието на Габриеле Капоне са възнаградени – само 6 години след като били пристигнали , той вече има собствена бръснарница и малко след раждането на Ал , цялото семейство се пренася в апартамента над нея.
Докато преди това Капоне живят в затворена общност от италианци, сега те се сблъскват със разнообразие от етноси - ирландци, немци, шведи, китайци и др. Кварталът е беден , но изключително оживен и шарен.
На пет години Ал тръгнва на училище. По това време училищата , където се учет деца на емигранти са изключително непривлекателни. Учителите са необразовани , предимно млади и неопитни жени, често под 18 годишни. Боят е нещо обичайно както между учениците, така и когато учителите се опитват да налагат дисциплина. От друга страна повечето емигранти предпочитали децата им да напуснат училище още в момента, в който могат да започнат да работят.
При всичките тези фактори Ал Капоне се задържа до 6-ти клас. Нещо повече – той е отличен ученик. Един ден обаче след като учителка му ударя шамар, той й отвръща, като след бива изключен и повече никога не се завръща в училище.
Една от личностите изиграли най-важна роля в живота на Ал Капоне е Джони Торио.
Кумир на децата от квартала, Джони се занимава с рекетьорство и сводничество, но е много повече от останалите гангстери по това време. Неговият престъпен талант му позволява да създаде стройна организация, чрез която има изключително широки възможности.
Както и много други деца и Ал изкарва джобни, като върши поръчки за престъпния бос. Той започнал да му има доверие и да му дава по-големи поръчки.През 1909 година обаче Торио заминава за Чикаго, а Ал се присъединява към местна банда.
Безспорно много сходства могат да се открият между двама. Няма съмнение,че Ал Капоне натрупва много опит и изгражда основата на философията си именно по това време. Той научава от Джони Торио, за жизнената важност на способността да създаваш съюзи, за необходимостта , пред обществото да се показваш като примерен гражданин и да разделяш семейната от “професионалната” сфери.
Въпреки това към 1909 година , а и много след това не е можело да се каже ,че Ал Капоне ще се превърне в един от най-големите американски престъпници. Действията му по това време можели да се счетат за съвсем нормални за дете, а и освен това той помага в семейството и започва да работи сериозно веднага след като е изключен от училище.Нищо дори не подсказва ,че той ще поеме по пътя на престъпника.
Когато е на 18 години , започнва да работи в бар. Собственикът на бара , Франки Йейл, е приятел на Джони Торио и именно последния препоръчва младия Капоне. Франки е човек, когото всички уважавали, но и се страхували.
Ал Капоне е едновременно барман, охрана и сервитьор.
Една вечер докато обслужва маса, той се впечатлява от седящата на нея жена и й споделя ,че харесва задните й части. Това не се харесва на спътника на дамата – брат й Франк Галицио. В последвалият бой Франк прорязва на три места лицето на Капоне.Белезите остават за цял живот , а оттам идва и прякорът “Scarface”.
Ситуацията не приключва с това. Галицио се оплаква на местния гангстер Лъки Лучано и след това на среща между тях двамата, Франки Йейл и Капоне , последният е принуден да се извини за поведението си – нещо, което смазва самочувствието му , но и го научава да сдържа темперамента си.
Междувременно Ал Капоне станва много по-близък с работодателя си, чиято дейност включва и лихварство, рекет и “защита” . Франки е изключително груб, брутален и безкомпромисен и изцяло се осланя на методите на физическата разправа , за разлика от другия наставник на Капоне – Джони Торио , който е престъпник –джентълмен.
И това обаче не е старта на престъпната кариера на “Белязаното лице”. Малко след като станал на 19 години , той се запознава с ирландката Мей Коглин , за която се оженва скоро след това, а на 4 декември 1918 година им се рожда син – Алберт Франсис Капоне, който още с раждането си страдаж от сифилис, наследство от баща си. Кръсник е Джони Торио.
След като станал семеен Ал напуснка работата в бара и премества се със семейството си в Балтимор , където започнва работа като счетоводител в строителна фирма. Постига добри успехи.
На 14 ноември, на 55 годишна възраст умира баща му. Това именно е момента –начало на развитието на най-големия гангстер в историята

Топ 10 - Гангстери

Номер10
Винсент „Ченето” Гиганте (1928-2005)



Роден в Ню Йорк през 1928, Винсент Гиганте е интересен образ. Напуснал училище след девети клас и започнал кариера на боксьор, печелейки 21 от 25 мача в полутежка категория. На 17г вече се издържа от престъпления, което води до седем ареста преди да е навършил 25г.
Първият голям удар на Гиганте като гангстер и член на фамилията Геновезе е опита за убийство на Франк Кастело, но куршумът му пропуска целта. Той продължава да се издига в йерархията и става консилиери и капо през 80-те години.
Тогава, когато мафиотския бос Тони Салерно е осъден, Гиганте става големия шеф. Той става известен с това, че бяга от затвора пледирайки невменяемост. След като подкупва психиатри да свидетелстват, че е невменяем той решава за достоверност да се вживее в ролята и често се разхожда по улиците на Ню Йорк по хавлия. Заради тези му навици получава прякора „Царя на пешкирите”. Осъден за рекет, едва през 2003 в затвора той признава, че не е луд.
Гиганте умира в затвора на 19 Декември 2005г от инфаркт. Семейството му съди щата за липса на здравни грижи.




Номер 9
Алберт Анастасия(1903-1957)



Роден в Тропея, Италия през 1903, Алберт Анастасия е още тийнеджър когато пристига в Америка. Забъркан в контрабанда на пристанището в Бруклин, той влиза в затвора Синг Синг за 18 месеца за убийство на митничар, но мистериозната смърт на свидетел води до предсрочното му освобождаване. По прякор Екзекутора и Лудия Шапкар, Анастасия е известен като безкомпромисен убиец, репутация която му послужила да бъде нает от бандата на Джо Масериа. Но Алберт бил безкрайно лоялен на Лъки Лучано, който имал планове да владее подземния свят на Америка. Поради тази причина когато през 1931г. Анастасия бил изпратен от Лучано да убие Масериа, той не се поколебал и извършил поръчката.
По това време Анастасия започнал да приема поръчки за “Убийство ООД”- организиран отряд за поръчкови убийства в Ню Йорк и през 1944 станал шеф на групата. “Убийство ООД” е отговорна за между 400 и 700 убийства. През 50-те Анастасия се изкачва до поста лидер на фамилия Лучано, но Карло Гамбино също искал този пост. Въпреки че не е официално потвърдено, той е поръчал убийството на Анастасия в бръснарница през 1957г.




Номер 8
Джоузеф Бонано (1905 – 2002)



Роден през 1905, Бонано израства в Сицилия и остава сирак на 15 години. Напуска Италия по времето на режима на Мусолини и прекарва 4 години в Куба преди да замине за Щатите на 19г.
Джо се присъединява към мафията, смятайки че по този начин ще помогне в борбата срещу Мусолини. Става голям приятел на Салваторе Маранзано и получава прякора „Джо Банана”. Преди да бъде убит от Лъки Лучано, Маранзано създава „Комисията” – съветът на мафиотските фамилии в Америка.
Бонано става лидер на една от тези фамилии. Развива фабрики за сирене, дрехи и погребални домове – чудесен начин за отърваване от трупове. Плановете му за покоряване на другите фамилии претърпяват неуспех, когато бива отвлечен за 19 дни и бива принуден да се оттегли. През 1965 започва „Войната на Банана”, но заради здравни проблеми се оттегля окончателно. Никога не е бил осъждан.




Номер 7
Дъч Шулц(1902 – 1935)



Артър Флегенхаймер, впоследствие познат като Дъч Шулц е роден в Бронкс през 1902г. Като тийнейджър организира хазартни игри с цел да впечатли своя учител и шеф Марсел Пофо. На 17г. влиза в затвора за кражба. След налагането на Сухия режим през 20-те осъзнава, че парите са в контрабандата. Познат като безпощаден човек, убиващ за дребни неща, държал конкуренцията в постоянно напрежение.
Взел участие в създаването на “Синдиката” и скоро Лучано и Капоне станали негови врагове. През 1933, за да избегне затвор, се крие в Ню Джърси и изоставя територията си в Ню Йорк. Лучано се възползва от това и я превзема. Шулц се завръща през 1935, но членове на екипа на Алберт Анастасия го убиват в тоалетната на ресторант по поръчка на Лучано.




Номер 6
Джон Готи(1940-2002)



В дните на разцвета на мафията израства Джон Готи- роден в Бруклин през 1940, той бил бърз в ръцете и от дете мечтаел да стане гангстер. На 16г. се присъединява към местна банда наречена “Момчетата от Рокуей”. Бързо става техен лидер, крадейки коли и търгувайки с крадени стоки. През 60-те се свързва с мафиотите покрай общи нападения на камиони. В началото на 70-те става капо на Екипа на Бергин – част от фамилия Гамбино. Крайно амбициозен, Готи почва да търгува с наркотици, което е забранено от правилата на фамилията. Пол Кастелано решава да изключи Готи от фамилията. През 1985, пред ресторант в Ню Йорк Готи убива Кастелано и става глава на фамилията. Властите правят многократни опити да го осъдят, но безуспешно. Заради това получава прякора “Хлъзгавия Дон”. Най-накрая е осъден за убийство през 1992г. и умира в затвора от рак през 2002г.




Номер 5
Майер Лански (1902 – 1983)



Майер Суховлански е роден в Русия в еврейско семейство през 1902г., сменя името си на Лански и се мести в Ню Йорк на 9 годишна възраст. Запознава се с Чарлз Лучано като ученик. Лучано го рекетира за пари, Лански отказва и двете момчета се сбиват. Впечатлен от куража на Лански, Лучано го взима под крилото си и те стават приятели. По-късно се запознават с Бъгси Сийгъл и тримата формират могъщ съюз. Лански и Сийгъл създават бандата на Бъг и Майер, която по-късно става “Убийство ООД”.
Първият бизнес на Лански е хазарта, той оперира във Флорида, Куба и Ню Орлиънс. Инвестира във казиното на Бъгси Сийгъл и дори купува офшорна банка в Швейцария, която ползва за пране на пари. Финансовия му гений помага за създаването на “Националния Престъпен Синдикат” и “Комисията”. Но бизнеса никога не е на лична основа и когато най-добрия му приятел Бъгси Сийгъл се оказва в невъзможност да носи приходи на Синдиката, Лански одобрява премахването му. Замесен в престъпления по цялия свят, Лански не прекарва и ден в затвора през живота си.




Номер 4
Франк Кастело(1891 – 1973)



Франческо Кастиля е роден в Италия през 1891, семейството му се мести в Ню Йорк, когато той е на 4 години. На 13г. променя името си на Франк Кастело и се присъединява към улична банда. След поредица дребни престъпления попада в затвора и се сприятелява с Чарли Лучано. Заедно се захващат с хазарт и контрабанда. Силата на Костело е във връзките му с политици, дори на едно от партитата на Демократическата партия той и съратниците му са официално представени като гости.
След ареста на Лучано, Кастело става бос и по негово време фамилията става дори по-мощна. Конфликтът между него и Вито Геновезе (който служи като негов заместник) ескалира през 50-те и Винсент Бриганте опитва да го убие. Накрая Костело се уморява и се оттегля от поста си, но не и преди да натопи Геновезе и Бриганте за търговия с наркотици.




Номер 3
Карло Гамбино(1902 – 1976)



Карло Гамбино произхожда от семейство, принадлежало към мафията в Италия от векове. Започва да убива още като тийнейджър и през 1921г. става пълноправен член на 19 години. Когато Мусолини почва да набира мощ, той емигрира в Америка, където живее братовчед му Пол Кастелано. Работи за различни мафиотски фамилии, докато накрая се присъединява за постоянно към екипа на Лъки Лучано.
Лучано бива екстрадиран през 40-те и Алберт Анастасия поема лидерството. Гамбино решава, че е дошъл неговия час и убива Анастасия през 1957г., като сам се провъзгласява за бос и управлява с железен юмрук чак до естествената си смърт през 1976г.




Номер 2
Чарли “Лъки” Лучано(1897 – 1962)



Салваторе Луканиа е роден в Сицилия през 1897г., семейството му заминава за Ню Йорк девет години по-късно. Получава бойно кръщене във бандата “Пет точки” – същата, в която отраства и Ал Капоне.
Пет години след като изгражда империя, базирана предимно на проституция, Лучано вече контролира рекета в цял Манхатън. След неуспешен опит за покушение срещу него, започва да планира “Националния Престъпен Синдикат” заедно с Майер Лански.
Двамата елиминират конкуренцията и през 1935 Лучано вече е познат като „Capo di tuti Capi” - Боса на Босовете. Арестуван и осъден на 30 до 50 години през 1936, но e пуснат предсрочно през 1946г., с условието да бъде депортиран в Италия. Бил е толкова могъщ, че когато през 1946 Щатите планират да нападнат Италия морската флота търси неговата помощ. Умира от инфаркт през 1962г.




Номер 1
Ал Капоне(1899 – 1947)



Ако трябва да има номер 1 за всички времена, то това е Ал Капоне. Алфонезе Капоне е роден през 1899 в семейството на италиански емигранти в Бруклин, където почва кариерата му в уличните банди. Бияч във бандата “Пет Точки” получава белези по лицето, които му носят прякора Белязания. През 1919г. се премества в Чикаго и бързо се издига в йерархията на мафията, работейки за Джони Торио.
Това е времето на Сухия режим и Капоне се занимава с контрабанда, проституция и хазарт. През 1925г. на 26 години Капоне наследява фамилията след като Ториа е ранен в престрелка. Известен е с интелекта, безвкусното си обличане и желанието да е в полезрението на обективите. Освен това е известен с кръвожадността си - играе важна роля в организирането на Касапницата на Свети Валентин, при която са избити много ключови мафиоти. През 1931 г. федералния агент Елиът Нес го арестува за укрити данъци.

Италианската Мафия

Мафията    идва от съкращението M.A.F.I.A. — „Morte Alla Francia Italia Anela“ — „Италия копнее за смъртта на Франция“това е мащабна форма на организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората.
Мафията има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания. Трафикът на наркотици и оръжия, скланянето към проституция, рекетът, хазартът и строителни афери са типичното ѝ поле на изява. В това число могат да влизат и лихварството, отвличането на хора за откуп, обирите.
Отначало „мафия“ се отнася само до сицилианската Коза Ностра*, първоначално създадена с цел да защитава слабите и да пази честта на бедните. Останалите италиански криминални организации имат други имена *неаполитанската камора, *калабрийската ндрангета, *апулийската сакра корона унита. С течение на времето обаче терминът добива все по-широко значение и става все по-употребяван. Днес е загубил изключително италианската си първоначална конотация и е станал синоним на „организирана престъпност“, използван в цял свят (в днешно време едни от най-силните и опасни мафии в Европа например са руската и албанската).



*Коза ностра - е името, с което мафията в САЩ нарича своята организация. Предполага се, че името е измислено от Салваторе Маранзано през пролетта на 1931 г., когато нарича себе си „Капо ди тути капи“ („Бос на всички босове“) на итало-американската организирана престъпност, след като побеждава мафиотите, които са лоялни към Джо Масерия в Кастеламарийската война.
Точният превод на фразата не е ясно определен. Буквално тя се превежда като „нашето нещо“, но според Джо Валачи, когато мафията превежда името си, тя казва „това наше нещо“. По-скоро "наше дело". Или "наша (си) работа".



*Неаполитанската камора -Казал ди Принсипе, на около 50 километра от Неапол. Това, че къщите стоят недовършени е учудващо, като се знае, на общо 19 300 жители в Казал ди Принсипе се падат точно 517 строителни фирми. Много от тези фирми са ръководени от подставени лица на клана Казалези – една от най-бруталните и икономически най-успешни банди на Камората, която върти около 30 милиарда евро годишен оборот. Кланът Казалези върти своя бизнес с обществените поръчки за строителство, наркотици, търговия на оръжие и лихварство, но най-вече с боклука. В околностите на Казал ди Принсипе – едно време доста плодородна равнина, на която се се отглеждали плодове, зеленчуци и тютюн – днес е останало само сметището за отпадъци и отровни вещества, изхвърлюни от Неапол.

*Калабрийската ндрангета - Ндрангета - местната мафия в най-южната италианска област Калабрия, която е смятана за най-опасна не само в Италия, но и в света, контролира трафика на нелегални емигранти. По данни на Калипо на всеки 345 жители от областта се пада по един мафиот. Днес калабрийската ндрангета контролира почти всяка производствена и търговска дейност в областта. Нелегалният бизнес под контрола на мафията обхваща и сферата на проституцията и трафика на нелегални имигранти.



* има само една причина да се напусне организацията — смърт;
* обидилият един член на организацията, обижда цялата организация;
* правосъдие раздава само организацията;
* членовете на организацията се подчиняват на главата на организацията безпрекословно;
* предателството води до убийство на предателя и всички негови роднини